Когато нещо си отива
и мъничко преди това,
нечакана, неудържима,
ме грабва някаква тъга!
Тъга по туй, което мина.
По туй, което не успях.
По туй, което не достигнах,
не овладях, не удържах.
Стоя в тъгата си унило,
и всеки спомен ме гнети.
Тъга е радостта изпила,
а пък утайката - горчи!
Но аз в тъгата си почивам.
Пред нов и отговорен път,
в мен нови сили се набират
и властно ще ме поведат!
Животът ни очаква смели!
И с мене всичко е наред!
Най-хубавите си победи
ще завоювам занапред!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены