Feb 28, 2011, 8:45 AM

Когато нещо си отива

  Poetry » Other
1.8K 0 16
Когато нещо си отива,
и мъничко преди това,
нечакана, неудържима,
ме грабва някаква тъга!

Тъга по туй, което мина.
По туй, което не успях.
По туй, което не достигнах,
не овладях, не удържах.

Стоя в тъгата си унило,
и всеки спомен ме гнети.
Тъга е радостта изпила,
а пък утайката - горчи!

Но аз в тъгата си почивам.
Пред нов и отговорен път,
в мен нови сили се набират
и властно ще ме поведат!

Животът ни очаква смели!
И с мене всичко е наред!
Най-хубавите си победи
ще завоювам занапред!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • разчувстващо стихотворение...и тъжно...
  • Различно, смислено и много добро. Поздравления!
  • ей страхотен си.....много ми допада .....успехи ....Вили
    утре ще ти прочета и другите стихове ....дано ми харесат....
  • Красив стих! Много ми допадна!
  • Благодаря ви много, трогнахте ме с искрените си пожелания!Не съм подозирал, че толкова хора така "ще викат за мене"! И аз от все сърце ви пожелавам победи и успехи! Особено в любовта! Защото нали:
    "Щастлив двубой е любовта -
    във него няма победен!
    Той в равна степен награждава
    и този, който побеждава,
    и този, който пада в плен!"

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...