28.02.2011 г., 8:45

Когато нещо си отива

1.8K 0 16
Когато нещо си отива,
и мъничко преди това,
нечакана, неудържима,
ме грабва някаква тъга!

Тъга по туй, което мина.
По туй, което не успях.
По туй, което не достигнах,
не овладях, не удържах.

Стоя в тъгата си унило,
и всеки спомен ме гнети.
Тъга е радостта изпила,
а пък утайката - горчи!

Но аз в тъгата си почивам.
Пред нов и отговорен път,
в мен нови сили се набират
и властно ще ме поведат!

Животът ни очаква смели!
И с мене всичко е наред!
Най-хубавите си победи
ще завоювам занапред!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разчувстващо стихотворение...и тъжно...
  • Различно, смислено и много добро. Поздравления!
  • ей страхотен си.....много ми допада .....успехи ....Вили
    утре ще ти прочета и другите стихове ....дано ми харесат....
  • Красив стих! Много ми допадна!
  • Благодаря ви много, трогнахте ме с искрените си пожелания!Не съм подозирал, че толкова хора така "ще викат за мене"! И аз от все сърце ви пожелавам победи и успехи! Особено в любовта! Защото нали:
    "Щастлив двубой е любовта -
    във него няма победен!
    Той в равна степен награждава
    и този, който побеждава,
    и този, който пада в плен!"

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...