Когато ни няма...
Когато ни няма,
тогава
ще изригнат от чувства вулкани.
Ще разлиствате стари романи
и ще плачете -
нас ще ни няма.
И ще слушате старата музика,
и пианото прашно ще гледате.
Ще звучи и тогава поезия -
ще я има,
а нас ще ни няма.
Но животът така е устроен -
да се смеем, когато е весел,
а когато е тъжен
животът,
да воюваме
ние, човеците...
Прах при прах -
дървени столове.
Сцена бедна,
завесите сънени.
Колко трябва ми вяра в човешкото,
във артиста,
в душата -
поезия...
Аз не спя.
Колко грозни са думите
и мечтата ми - много далеч.
Аз не спя,
ала много е трудно
да събудиш с духа си
тялото.
И да тръгнеш, да знаеш кога
ще направиш усмихнати
хората...
Да воюваш за синята правда,
да умреш за живота, нали...
Обаче за друго воюваме -
прах при прах
бял
и на дози -
Ще се влее в човека живот -
ще се влее,
когато ни няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
-мога само да гадая
