Когато някога ще бъде никога…
И ако някога видиш в очите ми
дори и следа от тъга...
И ако някога видиш в сълзите ми
дори и късче нечистота...
И ако някога усетиш в ръцете ми
дори и грам студенина...
И ако някога откриеш в сърцето ми
дори и миг самота...
И ако някога докоснеш устните ми,
а те безмълвни мълчат...
И ако някога потърсиш пръстите ми,
а те неподвижни стоят...
И ако някога потърсиш в себе си
и не откриеш първо мен...
И ако някога дълбоко в мислите
видиш моя образ замъглен...
Тогава някога ще бъде никога,
една измама и лъжа.
Защото миг живот без твойта обич
е вечност, пълна с пустота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Стефанова Все права защищены
