12 нояб. 2008 г., 06:36

Когато падна

631 0 2
 

Ще трябва ли да се предам, когато падна?

Или да продължавам да се боря?

Не мога ли насън да си поплача?

Че живота си живея по неволя...

 

Не мога ли очите си да скрия,

за миг да позабравя, че съм тук?

Не може ли да се спася с магия?

От скърцаща врата се чува звук...

 

А някой пак от миналото вика...

И спомените все към мен се влачат...

Понякога е трудно да не дишам...

Понякога е трудно да не плача...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6 от мен!!!Мисля,че трябва да се бориш...
  • Много трудни въпроси задаваш. Но стихотворението е хубаво.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...