1 окт. 2013 г., 21:38  

Когато плача

982 0 8

Нека да поплача. Остави  ме.
Малък спад по слънчевата крива.
Не, че имам някакви проблеми,
но когато плача съм красива.

Зная, че сълзите ми чертаят
тъмна диря в погледа ти бистър.
Може някога да преигравам,
но когато плача се пречиствам.

Не разбираш женската природа,
сигурно ще ти е нужен речник.
Виж, със теб сме от една порода,
но когато плача съм далече.

Няма никаква зловеща тайна -
има дни, в които съм различна.
Междувременно открих - случайно -
и когато плача те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...