1.10.2013 г., 21:38  

Когато плача

976 0 8

Нека да поплача. Остави  ме.
Малък спад по слънчевата крива.
Не, че имам някакви проблеми,
но когато плача съм красива.

Зная, че сълзите ми чертаят
тъмна диря в погледа ти бистър.
Може някога да преигравам,
но когато плача се пречиствам.

Не разбираш женската природа,
сигурно ще ти е нужен речник.
Виж, със теб сме от една порода,
но когато плача съм далече.

Няма никаква зловеща тайна -
има дни, в които съм различна.
Междувременно открих - случайно -
и когато плача те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...