Oct 1, 2013, 9:38 PM  

Когато плача

  Poetry » Love
979 0 8

Нека да поплача. Остави  ме.
Малък спад по слънчевата крива.
Не, че имам някакви проблеми,
но когато плача съм красива.

Зная, че сълзите ми чертаят
тъмна диря в погледа ти бистър.
Може някога да преигравам,
но когато плача се пречиствам.

Не разбираш женската природа,
сигурно ще ти е нужен речник.
Виж, със теб сме от една порода,
но когато плача съм далече.

Няма никаква зловеща тайна -
има дни, в които съм различна.
Междувременно открих - случайно -
и когато плача те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...