Когато приказката плаче
Знаеш ли, не се разказва мракът,
в който приказката плаче
Идиотско е. Уродлив разказвачът
накъса думите и ги изграчи.
И после, как да ти разкажа тъмнина
или за пипалата ù от змийско мляко?
Отровата понякога е топлина
от кукувича прежда, посред лято.
Разплаканите приказки са безпосочност,
забравила се най когато трябва,
но помнеща, сценария до запетая точно-
за горната земя, орел те грабва…
Но, в мрака кой чете сценарии?!
Играеш се по памет. Себе си импровизираш.
Издраскваш клечките. Орелът тъй и не долита…
И в някакво безумно просветление разбираш -
приказките плачат, когато разказвачът си отива…
Поклон. Завеса. Мрак.
Животът пише нов сценарий
за приказката единак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
Идиотското винаги идва в повече, Джу 
