Когато приказката плаче
Знаеш ли, не се разказва мракът,
в който приказката плаче
Идиотско е. Уродлив разказвачът
накъса думите и ги изграчи.
И после, как да ти разкажа тъмнина
или за пипалата ù от змийско мляко?
Отровата понякога е топлина
от кукувича прежда, посред лято.
Разплаканите приказки са безпосочност,
забравила се най когато трябва,
но помнеща, сценария до запетая точно-
за горната земя, орел те грабва…
Но, в мрака кой чете сценарии?!
Играеш се по памет. Себе си импровизираш.
Издраскваш клечките. Орелът тъй и не долита…
И в някакво безумно просветление разбираш -
приказките плачат, когато разказвачът си отива…
Поклон. Завеса. Мрак.
Животът пише нов сценарий
за приказката единак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
Идиотското винаги идва в повече, Джу 
