Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина,
която може да чертае бъдеще?
Съдбата колко да ни е написана,
ако мечтаем само в сънища?
Аз, (както всеки сам за себе си)
бих заживял в уюта на гнездото,
и без "излишната" си смелост,
ще дам почивка на перото.
Но мойта съвест таралежна,
боде суровата действителност,
и в тон със моите копнежи,
внезапно кипва ми мастилото.
Тогава се простирам в думите,
където общо взето стрелям точно.
Уви, ще паднат обичайно глухите,
за да спасят любимците на Господ...
И, както по закона Мърфи -
за предизвестени песимисти,
надеждата ги чака в църква,
но нямат свещ за оптимизма.
А щом на неми се преструвате,
досущ като домашни риби,
иззад стъклото си "кротувайте",
че... вечно правите излизат криви.
©тихопат.
Данаил Антонов
02.08.2024
© Данаил Антонов Все права защищены