Какъв протест замлъкнал е в човеците!

Какво безпрецедентно отчуждение! 
От памтивека пазим гърбовете си. 
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, 
която може да чертае бъдеще? 
Съдбата колко да ни е написана, 
ако мечтаем само в сънища? 
Аз, (както всеки сам за себе си) 
бих заживял в уюта на гнездото, 
и без "излишната" си смелост, 
ще дам почивка на перото. 
Но мойта съвест таралежна, 
боде суровата действителност, 
и в тон със моите копнежи, 
внезапно кипва ми мастилото. 
Тогава се простирам в думите, 
където общо взето стрелям точно. 
Уви, ще паднат обичайно глухите, 
за да спасят любимците на Господ... 
И, както по закона Мърфи - 
за предизвестени песимисти, 
надеждата ги чака в църква, 
но нямат свещ за оптимизма. 
А щом на неми се преструвате, 
досущ като домашни риби, 
иззад стъклото си "кротувайте", 
че... вечно правите излизат криви.

©тихопат. 
Данаил Антонов 
02.08.2024