Когато пъновете запеят...

Поэзия » Другая

821 0 5

Когато пъновете запеят...

(по Нина Павлова)

Как се хили Луната, а уж на Небето е Святото.
Нахално наднича, ей там, зад пердето.
Колко леко се диша след жаркото лято...
Пали камината, в мене, момчето...

Искрите припукват, изгарят до дъното...
Огънят прилича на котката рижа...
Обичам да пукат мешовите пънове
и за женските тайни песен да нижат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря Иване!
Зем.

2010-09-19T11:25:36+03:00
rudin (Иван Христов)

И за Краси, и за Марги - пълно 6!

2010-09-19T09:48:49+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Я! Изненада-а-а-а... Вранче, то за котараците ясно, ама що забравяш че и котките си хапват вранчета, че перушина хвърчи...Ей, хвъркатичко, разсмя ме!
Е, благодаря! Благодаря на всички от сърце!
Зем.

2010-09-19T09:42:50+03:00
враната (Маргарита Василева)

Съдбата
- риж котарак,
с меки лапи
- надежда,
край нас обикаля.
А ние все
нещо подреждаме...
минутите непогалени
до кукувичата прежда
на спомена.
Щастливи сме,
щом се хванем
за нишката
и я завържем
за крилата на врана.
Да ни издигне нагоре...
/нищо,че тя
самата е хваната.../
Все пак там живее небе
а,от високото
всичко се вижда,
/дали сме до птица
или не.../
само по-далече
от рижото.
Когато,нещо
е невидимо,
може би,
то просто се крие
в сумрак.
Боже,
дай очи на враната
да не се среща
със котарак...

2010-09-19T00:33:36+03:00
Rondissima (Соня Емануилова)

Плодиш нивата на Поезията с най-чистите и вкусни плодове, Земеделецо

2010-09-18T16:41:27+03:00