ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
18 sept 2010, 12:01

Когато пъновете запеят...

  Poesía » Otra
826 0 5

Когато пъновете запеят...

(по Нина Павлова)

Как се хили Луната, а уж на Небето е Святото.
Нахално наднича, ей там, зад пердето.
Колко леко се диша след жаркото лято...
Пали камината, в мене, момчето...

Искрите припукват, изгарят до дъното...
Огънят прилича на котката рижа...
Обичам да пукат мешовите пънове
и за женските тайни песен да нижат...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Благодаря Иване!
    Зем.
  • rudin (Иван Христов)
    rudin (Иван Христов)
    И за Краси, и за Марги - пълно 6!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Я! Изненада-а-а-а... Вранче, то за котараците ясно, ама що забравяш че и котките си хапват вранчета, че перушина хвърчи...Ей, хвъркатичко, разсмя ме!
    Е, благодаря! Благодаря на всички от сърце!
    Зем.
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Съдбата
    - риж котарак,
    с меки лапи
    - надежда,
    край нас обикаля.
    А ние все
    нещо подреждаме...
    минутите непогалени
    до кукувичата прежда
    на спомена.
    Щастливи сме,
    щом се хванем
    за нишката
    и я завържем
    за крилата на врана.
    Да ни издигне нагоре...
    /нищо,че тя
    самата е хваната.../
    Все пак там живее небе
    а,от високото
    всичко се вижда,
    /дали сме до птица
    или не.../
    само по-далече
    от рижото.
    Когато,нещо
    е невидимо,
    може би,
    то просто се крие
    в сумрак.
    Боже,
    дай очи на враната
    да не се среща
    със котарак...
  • Rondissima (Соня Емануилова)
    Rondissima (Соня Емануилова)
    Плодиш нивата на Поезията с най-чистите и вкусни плодове, Земеделецо

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0