Sep 18, 2010, 12:01 PM

Когато пъновете запеят... 

  Poetry » Other
619 0 5

Когато пъновете запеят...

(по Нина Павлова)

Как се хили Луната, а уж на Небето е Святото.
Нахално наднича, ей там, зад пердето.
Колко леко се диша след жаркото лято...
Пали камината, в мене, момчето...

Искрите припукват, изгарят до дъното...
Огънят прилича на котката рижа...
Обичам да пукат мешовите пънове
и за женските тайни песен да нижат...

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Иване!
    Зем.
  • И за Краси, и за Марги - пълно 6!
  • Я! Изненада-а-а-а... Вранче, то за котараците ясно, ама що забравяш че и котките си хапват вранчета, че перушина хвърчи...Ей, хвъркатичко, разсмя ме!
    Е, благодаря! Благодаря на всички от сърце!
    Зем.
  • Съдбата
    - риж котарак,
    с меки лапи
    - надежда,
    край нас обикаля.
    А ние все
    нещо подреждаме...
    минутите непогалени
    до кукувичата прежда
    на спомена.
    Щастливи сме,
    щом се хванем
    за нишката
    и я завържем
    за крилата на врана.
    Да ни издигне нагоре...
    /нищо,че тя
    самата е хваната.../
    Все пак там живее небе
    а,от високото
    всичко се вижда,
    /дали сме до птица
    или не.../
    само по-далече
    от рижото.
    Когато,нещо
    е невидимо,
    може би,
    то просто се крие
    в сумрак.
    Боже,
    дай очи на враната
    да не се среща
    със котарак...
  • Плодиш нивата на Поезията с най-чистите и вкусни плодове, Земеделецо
Random works
: ??:??