Отново ти беше в съня ми,
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене
и в миг се затичах напред.
В копнежа да бъда до тебе
на всичко бях ази решен.
Когато с ръка те докоснах,
когато прегърнах те аз...
ти тихичко рече ми: „сбогом”
и мигом превърна се в прах.
07.09.2017г.
© Андрей Андреев Все права защищены