10.09.2017 г., 10:42

Когато с ръка те докоснах

584 0 0

Отново ти беше в съня ми,

когато погледна към мен

с очите си светли, зелени,

по-ярки от пролетен ден.

 

Ти беше далече от мене

и в миг се затичах напред.

В копнежа да бъда до тебе

на всичко бях ази решен.

 

Когато с ръка те докоснах,

когато прегърнах те аз...

ти тихичко рече ми: „сбогом”

и мигом превърна се в прах.

 

07.09.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...