gerrda (Геновева Христова)
408 4496
3 авг. 2018 г., 08:56

Когато се науча да оставам 

  Поэзия
1092 4 6

 

 

Когато се науча да не вярвам 

в изстиналите струни на съдбата, 

в живота, обосял и неизстрадал 

на нощите, прегърбени, лицата.

 

Когато се науча да мълча, 

когато се опитвам да не пея, 

в ръцете ми за миг ще отзвучат 

илюзиите на вятъра разсеян...

 

Когато се науча да летя 

и вярата край мене е измамна, 

по пътя си ще продължа - натам, 

където ще съм сън. И ще остана.

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все на някого се доверяваме и оставаме - съдба..., психологията на душевното равновесие...
  • Хубаво стихотворение.
  • "Когато" е загадка обещание
    под напора на спомена за болката.
    Дали да тръгне или да остане?
    Сърцето ще реши кога и колко...

    Удоволствие ми достави да съпреживея...
  • Благодаря ви за хубавите отзиви!
  • Красиви метафори!
  • "Изстиналите струни на съдбата"!!!!!!!!! Има и други находки поетичната ти мисъл в това стихотворение, за което те поздравявам! Например този
    "разсеян вятър" - метафоричност, която се запомня!
Предложения
: ??:??