Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча,
когато се опитвам да не пея,
в ръцете ми за миг ще отзвучат
илюзиите на вятъра разсеян...
Когато се науча да летя
и вярата край мене е измамна,
по пътя си ще продължа - натам,
където ще съм сън. И ще остана.
© Геновева Христова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
