Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча,
когато се опитвам да не пея,
в ръцете ми за миг ще отзвучат
илюзиите на вятъра разсеян...
Когато се науча да летя
и вярата край мене е измамна,
по пътя си ще продължа - натам,
където ще съм сън. И ще остана.