3 ago 2018, 8:56

Когато се науча да оставам

  Poesía
1.5K 4 6

 

 

Когато се науча да не вярвам 

в изстиналите струни на съдбата, 

в живота, обосял и неизстрадал 

на нощите, прегърбени, лицата.

 

Когато се науча да мълча, 

когато се опитвам да не пея, 

в ръцете ми за миг ще отзвучат 

илюзиите на вятъра разсеян...

 

Когато се науча да летя 

и вярата край мене е измамна, 

по пътя си ще продължа - натам, 

където ще съм сън. И ще остана.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....