3 ago 2018, 8:56

Когато се науча да оставам

  Poesía
1.5K 4 6

 

 

Когато се науча да не вярвам 

в изстиналите струни на съдбата, 

в живота, обосял и неизстрадал 

на нощите, прегърбени, лицата.

 

Когато се науча да мълча, 

когато се опитвам да не пея, 

в ръцете ми за миг ще отзвучат 

илюзиите на вятъра разсеян...

 

Когато се науча да летя 

и вярата край мене е измамна, 

по пътя си ще продължа - натам, 

където ще съм сън. И ще остана.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...