Когато си мълчим
Ела да помълчим.
Всичко друго помежду ни е изказано.
Толкова дълго поотделно болим,
че няма смисъл все да се наказваме.
Ела да се погълнем.
До дъно в очите ми да се изгубиш.
В мига, когато за сбогом се прегърнем,
най-страстно да искаш да ме любиш.
Ела да се вречем.
Веднъж завинаги душите ни да са наясно,
че без значение какво ще изберем,
да си мълчим така е най-прекрасно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
