gali (Галина Кръстева)
234 474
28 июн. 2020 г., 08:05

Когато си мълчим 

  Поэзия
564 1 7

Ела да помълчим. 

Всичко друго помежду ни е изказано.
Толкова дълго поотделно болим,
че няма смисъл все да се наказваме.

 

Ела да се погълнем. 
До дъно в очите ми да се изгубиш. 
В мига, когато за сбогом се прегърнем, 
най-страстно да искаш да ме любиш. 

 

Ела да се вречем. 
Веднъж завинаги душите ни да са наясно, 
че без значение какво ще изберем, 
да си мълчим така е най-прекрасно! 

 

 

© Галина Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стойчо, искрени благодарности от мен! 😊
    Безжичен, превключвам тогава - благодаря ТИ! 😉
  • Мълчанието в такива моменти е взаимност, която жадува за ласка...
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението, Галина!
    Поздравления!
  • Gali, както е прието тук още от създаване на сайта, предпочитам на "ти".
  • Благодаря Ви за вниманието, Безжичен! 😊
  • Интересно. Още по би ми харесало, ако първите изречения (стихове) на всяка строфа ("Ела...) бяха с еднакъв брой срички и еднакви места на ударенията. Но и така ми е интересно (по моята скала само което е интересно, си заслужава вниманаето).
  • Радвам се, че те докосват, Румене! Има една мисъл, която обяснява много точно нещата и я обожавам - "Аз не съм това, което пиша. Аз съм това, което ти чувстваш, когато ме четеш." Сърдечно 🙏
  • Много е хубаво и емоционално. Хем просълзяващо, хем усмихващо...
    Твоите произведения все повече ми харесват...
Предложения
: ??:??