Когато си мълчим
Ела да помълчим.
Всичко друго помежду ни е изказано.
Толкова дълго поотделно болим,
че няма смисъл все да се наказваме.
Ела да се погълнем.
До дъно в очите ми да се изгубиш.
В мига, когато за сбогом се прегърнем,
най-страстно да искаш да ме любиш.
Ела да се вречем.
Веднъж завинаги душите ни да са наясно,
че без значение какво ще изберем,
да си мълчим така е най-прекрасно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
