Ела да помълчим.
Всичко друго помежду ни е изказано.
Толкова дълго поотделно болим,
че няма смисъл все да се наказваме.
Ела да се погълнем.
До дъно в очите ми да се изгубиш.
В мига, когато за сбогом се прегърнем,
най-страстно да искаш да ме любиш.
Ела да се вречем.
Веднъж завинаги душите ни да са наясно,
че без значение какво ще изберем,
да си мълчим така е най-прекрасно!
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
