Когато си намериш Ланселот...
1.1K
0
32
Когато си намериш Ланселот...
Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета…
Зори Зората – дрипав голишар,
наметната със мисли и понятия.
Предрешена с крилете на Икар
топи се в залез – слънчево разпятие…
А Времето на празен оборот,
спряло е в един и същи климат.
Когато си намериш Ланселот,
оттук нататък все си в недоимък…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
), но стихчето е супер! Поздрави на всички, участващи ви "поетичния" разговор!