Feb 27, 2010, 2:52 PM
Когато си намериш Ланселот...
927
0
32
Когато си намериш Ланселот...
Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета…
Зори Зората – дрипав голишар,
наметната със мисли и понятия.
Предрешена с крилете на Икар
топи се в залез – слънчево разпятие…
А Времето на празен оборот,
спряло е в един и същи климат.
Когато си намериш Ланселот,
оттук нататък все си в недоимък…
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ЧРД,Таня! Аз все си преповтарям този стих. Наздраве!
-
Еееееееееее, това вече е от най-запаметяващите се!
Времето, изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Чудесни метафори! Та ти си втора Петя Дубарова! -
Получила се е, страхотна ...пиеса! И Шекспир, би се заслушал...Над вашият поетичен диалог!!!
Продължете-най доброто
от себе си...извадете! -
"Кънти с копита, рие над съня"
...................................
Оригинален стих с оригинални и много образни
метафори! Много ми хареса! ПОЗДРАВИ! -
Не можах да изчета целия диалог на всичките 40 и кусур коментара (
), но стихчето е супер! Поздрави на всички, участващи ви "поетичния" разговор! -
Честит празник и на теб!
-
Отново си оргинална и неповторима!!!
Поздрави за мъдростта!!! -
Хахахахах, искрено се забавлявах, отново!
-
стиха ли да чета или стихотворните ви коментари
това си е публикуване на повече от едно стихотворение на ден
Честита Баба Марта , Таня -
Хей,ХОРА!Какъв е този стихотворен диалог.Сбърках се кои да препочитам,да следя времето за написване в коментара.И двамата сте чудесни.Какви таланти имаме?Не намирам по-силни думи ,за да ви кажа,че се възхищавам от вас.Таня, имаш достойно перо срещу себе си.Браво и на двамата.
-
прекрасно стихотворение, Танечка...
Честита Баба Марта...с обич. -
-
Хехееееее...разбихте ме с канибала!
-
Не мога да подмина.. Възхитена съм от таланта и на двамата.
Поздрави най-сърдечни!! -
Рожденият ти ден явно добре ти се е отразил,още си пияна - поетично!!!
-
Не ти отива да си монахиня. Я по-добре си намери крал Артур!
-
Сега пък ще си Зевс Гръмоотвержец?
Небето ти владееш, но пък Хера,
привикнала на подлости и мерзост,
едвам ще диша в тая атмосфера...!
Нима сега прозря, че Пенелопа,
във стихове тъче савана погребален,
туй е от "тавана", дето хлопа,
не се рови... тук твърде е сакрално...!
-
Ма синьото - изобщо не е цвят,
вървя пред теб - нали хорото водя,
не ми предлагай ник'къв армаган,
не ще налучкаш на сърцето кода.
Леглото ли - аз имам балдахин,
разперени крила на бяла птица,
отивай си, Едипе, сине,
и гледай си във своята паница.
-
О, бедни ми Султане, сине мой,
пред Валиде Султана нямаш срама,
в Долмабахче ти се появи,
със аргонавтите - току пред храма.
Сега разбра ли свойто потекло,
истината до деветото коляно,
"разкопките" - покрити със цвекло,
ако не слушаш Валиде Султана -
призракът на Ляно ти ще станеш...
Султанеее - Аман!
-
Въкръсна ли? Или се прероди?
Та ти си плазма на мутирал вирус,
имунитета ми - по-силен отпреди,
а ти за гюл - изгубил своя мирис,
не ще те хване дрямка - аз ще спя,
сънувайки в хамака Ланселот-а,
ще се окайваш - уморен и изподран,
в безбрежието где ще се закотвиш...?!
-
Стихотворението е много хубаво!
Еййй, бахти лакомия канибал...
- Не искам Гуинивиър.
(ама ще я сложа в джоба)
Ще се направя на мъдрец заспал,
че навика е втората природа...
-
Така ли - виж това е вече лудост,
живял си дълго с тая си измама,
вземи се удави - то'и без друго,
главата ти ще падне пред Султана.
О, милия, каква беда, каква,
затуй ли днеска търси епруветки,
генома си изследва, ДНК-то,
наследници...? - по тях ще тестват клетките... -
Не може тук, след тоя диалог
човек да не остане тъй... завихрен
(под стих за търсения Ланселот).
Предвиждам аз тандем успешен,
че готини, куплети се множат!
Поздрави, Таничка!
-
Събрахте се сладкодумници!Поздравления!
-
леле..тук е една поетична разкошотия.. поздрав
-
Какъв ти бей си ти, капъ ага,
харемът ти затуй е празна ясла,
(там мишките се гонят със тъга)
евнух си ти - ханъма ни една,
ханъмите - са "място" непознато.
Вземи учи Корана, Шериата,
метан стори на главния мюфтия,
в харема стой си прав - там до вратата,
за ветрогона ли...?... май нужна е ютия!
-
Ама много се забавлявам с вас, да знаете!
-
Във тая тъмнина се преродих,
отсреща е Орфеевата лира,
дъгата ми рисува в стих,
най-нежната мелодия засвирил...
И нямам вече място за крила,
отдавна ми поникнаха мечтите,
напразно викаш,Гуинивиър, ела,
без мене тръгвай - по света да скиташ...
Сега съм вече само по Душа,
да - вярно е - направих харакири,
с миро най-чисто ще се утеша,
нима Орфей ти можеш да надсвириш?
-
Аз тииихичко само ще кажа, че станах разногледа от цялото това великолепие...
-
Вдъхнах си от твоята отрова,
мъдро ли - нима и вдъхновено,
след всеки дъх ще ставам по сурова,
а ти тъй мъртъв, пясъчен след мене...
Арихо - явно много си зелен,
и трябва дълго, дълго да узрееш,
че си светец, но вече прекален,
противоотрова тръгвам да си влея...!
.....................
Мачибо, где видя това,
за някакви щастливи посвещения,
Арихо си краде слова,
изтръгва си минути вдъхновение...
-
Толкова ли разходи ще имаш с този Ланселот Танечка, ще го разглезиш много, чак мъжката част от съсловието на откровения ще започне да му завижда
Хареса ми
Само че се чуда кое повечеми хареса това което е публиковано или това което е вкоментарите. Арихо е щастливец, такъв стих посветен от жена си е респектираща постъпка. Само не разбрах кои са мишките -
А ти нима възкръсна за пиар,
че честичко ме, драги, посещаваш,
Арихо - бих те изгорила с жар,
но монахиня съм - и съвест не ми дава.
А в избата на старий Авалон,
от ябълките, виното опива,
главата ти ще натежи в "поклон",
те мишките - те... първи си отиват!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
