Feb 27, 2010, 2:52 PM

Когато си намериш Ланселот...

  Poetry
1.1K 0 32



Когато си намериш Ланселот...


Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета…

Зори Зората – дрипав голишар,
наметната със мисли и понятия.
Предрешена с крилете на Икар
топи се в залез – слънчево разпятие…

А Времето на празен оборот,
спряло е в един и същи климат.
Когато си намериш Ланселот,
оттук нататък все си в недоимък…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ЧРД,Таня! Аз все си преповтарям този стих. Наздраве!
  • Еееееееееее, това вече е от най-запаметяващите се!

    Времето, изцвилило нощта,
    разпусна гриви – хергелета.

    Чудесни метафори! Та ти си втора Петя Дубарова!
  • Получила се е, страхотна ...пиеса! И Шекспир, би се заслушал...Над вашият поетичен диалог!!!
    Продължете-най доброто
    от себе си...извадете!
  • "Кънти с копита, рие над съня"
    ...................................
    Оригинален стих с оригинални и много образни
    метафори! Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • Не можах да изчета целия диалог на всичките 40 и кусур коментара ( ), но стихчето е супер! Поздрави на всички, участващи ви "поетичния" разговор!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...