20 февр. 2015 г., 07:46

Когато си отивам за последно

1.4K 0 8

 

 

 

 

 

Когато се катеря по страха ти

и двете ти ръце са зимен дъжд,

когато чувствата ти са ранени;

когато си помислил, че си мъж.

 

Когато, без да искаш, ти е смешно.

И много знаеш, много си видял.

Ще знаеш всичко. И кое  е грешно -

какво ще искаш и какво си дал?!

 

Когато си отивам за последно...

Не ми е тъжно. Сигурно вали.

Ще ти приличам, може би, на вечност.

Не ми е мъчно. И не ме боли...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Когато си отивам за последно...
    Не ми е тъжно. Сигурно вали.
    Ще ти приличам, може би, на вечност.
    Не ми е мъчно. И не ме боли..."
    ----------------------------------------------------------------------
    Това го могат само истински силните лирически и истински силните поетеси! Докосващ сърцето, оригинален стих, съдържа много красиво послание! Поздрави и за лирическата и за уникалната й авторка!
  • И аз харесах, поздрав!
  • Поздравление за стойностния стих!
  • ...!!!
    Когато, без да искаш, ти е смешно.
    И много знаеш, много си видял.
    Ще знаеш всичко. И кое е грешно -
    какво ще искаш и какво си дал?
  • "Не ми е мъчно. И не ме боли..."
    А защо вали?
    Нима не са сълзи от тази "вечност"?
    Хареса ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...