Когато се катеря по страха ти
и двете ти ръце са зимен дъжд,
когато чувствата ти са ранени;
когато си помислил, че си мъж.
Когато, без да искаш, ти е смешно.
И много знаеш, много си видял.
Ще знаеш всичко. И кое е грешно -
какво ще искаш и какво си дал?!
Когато си отивам за последно...
Не ми е тъжно. Сигурно вали.
Ще ти приличам, може би, на вечност.
Не ми е мъчно. И не ме боли...
© Геновева Христова Все права защищены
Не ми е тъжно. Сигурно вали.
Ще ти приличам, може би, на вечност.
Не ми е мъчно. И не ме боли..."
----------------------------------------------------------------------
Това го могат само истински силните лирически и истински силните поетеси! Докосващ сърцето, оригинален стих, съдържа много красиво послание! Поздрави и за лирическата и за уникалната й авторка!