20.02.2015 г., 7:46 ч.
Когато си отивам за последно
Когато се катеря по страха ти
и двете ти ръце са зимен дъжд,
когато чувствата ти са ранени;
когато си помислил, че си мъж.
Когато, без да искаш, ти е смешно.
И много знаеш, много си видял.
Ще знаеш всичко. И кое е грешно -
какво ще искаш и какво си дал?!
Когато си отивам за последно...
Не ми е тъжно. Сигурно вали.
Ще ти приличам, може би, на вечност.
Не ми е мъчно. И не ме боли...
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И аз харесах, поздрав!
-
Поздравление за стойностния стих!
-
...!!!
Когато, без да искаш, ти е смешно.
И много знаеш, много си видял.
Ще знаеш всичко. И кое е грешно -
какво ще искаш и какво си дал? -
"Не ми е мъчно. И не ме боли..."
А защо вали?
Нима не са сълзи от тази "вечност"?
Хареса ми! -
"Когато си отивам за последно...
...Не ми е мъчно. И не ме боли..."
Последното е всъщност предпоследно...
Минути колебание делят
погрешното от правилно решение
А грешките... Те винаги болят...
Браво и от мен! -
Интригуващо заглавие-подтикна ме да прочета...и не съжалявам.Браво от мен!
-
Докосващо!Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не ми е тъжно. Сигурно вали.
Ще ти приличам, може би, на вечност.
Не ми е мъчно. И не ме боли..."
----------------------------------------------------------------------
Това го могат само истински силните лирически и истински силните поетеси! Докосващ сърцето, оригинален стих, съдържа много красиво послание! Поздрави и за лирическата и за уникалната й авторка!