gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
20 feb 2015, 7:46

Когато си отивам за последно

  Poesía
1.4K 0 8

 

 

 

 

 

Когато се катеря по страха ти

и двете ти ръце са зимен дъжд,

когато чувствата ти са ранени;

когато си помислил, че си мъж.

 

Когато, без да искаш, ти е смешно.

И много знаеш, много си видял.

Ще знаеш всичко. И кое  е грешно -

какво ще искаш и какво си дал?!

 

Когато си отивам за последно...

Не ми е тъжно. Сигурно вали.

Ще ти приличам, може би, на вечност.

Не ми е мъчно. И не ме боли...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Когато си отивам за последно...
    Не ми е тъжно. Сигурно вали.
    Ще ти приличам, може би, на вечност.
    Не ми е мъчно. И не ме боли..."
    ----------------------------------------------------------------------
    Това го могат само истински силните лирически и истински силните поетеси! Докосващ сърцето, оригинален стих, съдържа много красиво послание! Поздрави и за лирическата и за уникалната й авторка!
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    И аз харесах, поздрав!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Поздравление за стойностния стих!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    ...!!!
    Когато, без да искаш, ти е смешно.
    И много знаеш, много си видял.
    Ще знаеш всичко. И кое е грешно -
    какво ще искаш и какво си дал?
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    "Не ми е мъчно. И не ме боли..."
    А защо вали?
    Нима не са сълзи от тази "вечност"?
    Хареса ми!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0