gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
20 feb 2015, 7:46

Когато си отивам за последно

  Poesía
1.4K 0 8

 

 

 

 

 

Когато се катеря по страха ти

и двете ти ръце са зимен дъжд,

когато чувствата ти са ранени;

когато си помислил, че си мъж.

 

Когато, без да искаш, ти е смешно.

И много знаеш, много си видял.

Ще знаеш всичко. И кое  е грешно -

какво ще искаш и какво си дал?!

 

Когато си отивам за последно...

Не ми е тъжно. Сигурно вали.

Ще ти приличам, може би, на вечност.

Не ми е мъчно. И не ме боли...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Когато си отивам за последно...
    Не ми е тъжно. Сигурно вали.
    Ще ти приличам, може би, на вечност.
    Не ми е мъчно. И не ме боли..."
    ----------------------------------------------------------------------
    Това го могат само истински силните лирически и истински силните поетеси! Докосващ сърцето, оригинален стих, съдържа много красиво послание! Поздрави и за лирическата и за уникалната й авторка!
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    И аз харесах, поздрав!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Поздравление за стойностния стих!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    ...!!!
    Когато, без да искаш, ти е смешно.
    И много знаеш, много си видял.
    Ще знаеш всичко. И кое е грешно -
    какво ще искаш и какво си дал?
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    "Не ми е мъчно. И не ме боли..."
    А защо вали?
    Нима не са сълзи от тази "вечност"?
    Хареса ми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0