Нека те погледам още малко.
Знам, че бързаш. Тръгваш си, нали?
Плаши ли те допирът ми? Жалко.
Но с очите – няма да боли.
С поглед нека още миг остана
в ъгълчето, скътало едва
нежността, за друга обещана
под суровата наглед уста.
Да зарови мисълта ми пръсти
в тъй недостижимите коси,
по тила ти меко да се спусне,
лека, като дъх, да разтопи ...