Когато си тръгваш
Нека те погледам още малко.
Знам, че бързаш. Тръгваш си, нали?
Плаши ли те допирът ми? Жалко.
Но с очите – няма да боли.
С поглед нека още миг остана
в ъгълчето, скътало едва
нежността, за друга обещана
под суровата наглед уста.
Да зарови мисълта ми пръсти
в тъй недостижимите коси,
по тила ти меко да се спусне,
лека, като дъх, да разтопи
мускулите, опнати за сбогом,
кожата издули на платно.
Знам, че тръгваш, но не искам много.
Само да те свия на гнездо
на сърцето в някоя трапчинка,
за да мога сънища наред
да се сгушвам като песъчинка
в топлото на спомена за теб.
Думите ми плашат ли те? Жалко.
Няма връх на моите стрели.
Нека те погледам още малко,
даже след това да ме боли.
© Росица All rights reserved.
