Yoana021 (Йоана Георгиева)
9 2
20 янв. 2016 г., 21:09

Когато си знаеш звездичките 

  Поэзия
769 1 3

Имаше едно дете навред,

преди, някога отдавна,

винаги играеше отпред

преди, някога отдавна,

под слънце жарко,

под небосвода син,

с личице си ярко,

с живот един.

 

На окосената морава

играеше си всеки ден,

играеше в забрава

през всеки час блажен.

На окосената морава

пред дома, където

земята се венчава

заедно с небето.

 

И случи се веднъж,

преди, някога отдавна,

някъде нашир, надлъж,

без точица отправна,

тръгна само дете,

завървя в посока,

не знаейки къде,

в неяснота дълбока.

 

Сред непознатото, дете вървя,

по трева - от слънце нажежена

и сред слънчогледови поля,

в диря на мечта си, съкровена.

Босо по земята,

далече от дома,

без обуща стъпалата,

до края на света.

 

Следваше пътеката,

път когато нямаше,

следваше пътеката

и само си думаше.

Изричаше слова

в мелодична песен

и те го следваха

през онази есен.

 

През онази есен далечна,

преди, някога отдавна,

веднъж, нощ дълговечна

над полята случи се, че падна.

Над земята се надвеси,

веднъж, тази мистична птица,

и тъмни си завеси

спусна тази мрачна жрица.

 

От часовете десет

на парещия дъх

остана само усет

на вятърния полъх.

А детето си стоеше

под месечина,

но с песен беше

под звезди стотина.

 

На полята тъмни, пусти,

преди, някога отдавна,

на детските му устни

играеше песен плавна:

„Когато си знаеш звездичките,

и загубиш си ума,

но знаеш си звездичките,

намираш си дома.“

© Йоана Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямам думи - аз, който винаги имам думи...
    Толкова ми хареса!
    Пиши, пиши, пиши, не спирай, можеш го!
  • Благодаря за съвета!
  • Дете,избягвай личните местоимения,защото без тях поетичните обобщения имат внушаващо въздействие.Дано не нараня личното ти пространство...Имаш страхотни попадения,което говори за безспорен талант! Успех!😍
Предложения
: ??:??