Когато слънцето изгрява
Някой ден, ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците,
на лекия вятър почти като в несбъдната приказка,
и ще помня спокойна следите по пясъка,
на тези стъпки, от тебе отдавна измити с годините.
И някак ще спрат да тежат и следите на времето,
отвътре, сякаш току що покълнал във мислите,
и просто ще помня спокойната благост утаила се постепенно,
да мога да обичам живота, и всичко друго красиво.
И там на брега на морето, .. до миди и камъни,
ще почне да измива морето и моите спомени,
и после ще отмие и ръцете, и натежалите длани,
косите ми, и после ..
ще е просто това омекнало, пусто,
така както живота идва и взема обратно.
Някой ден, ще седна на брега на морето,
и ще ти напиша със пръсти по пясъка,
тези две думи, прости като живота,
.. "обичам те", когато слънцето изгрява.
(https://youtu.be/KrQV8nTCwqg)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Василева Все права защищены
