Някой ден, ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците,
на лекия вятър почти като в несбъдната приказка,
и ще помня спокойна следите по пясъка,
на тези стъпки, от тебе отдавна измити с годините.
И някак ще спрат да тежат и следите на времето,
отвътре, сякаш току що покълнал във мислите,
и просто ще помня спокойната благост утаила се постепенно,
да мога да обичам живота, и всичко друго красиво. ...