20 mar 2025, 7:07

Когато слънцето изгрява

  Poesía
261 0 0
Някой ден, ще седна на брега на морето, когато слънцето започне да изгрява, и ще е тихо и спокойно като в края на времето, като началото, без спомени за нещастия или липси. И там някъде, ще се усмихвам на птиците, на лекия вятър почти като в несбъдната приказка, и ще помня спокойна следите по пясъка, на тези стъпки, от тебе отдавна измити с годините. И някак ще спрат да тежат и следите на времето, отвътре, сякаш току що покълнал във мислите, и просто ще помня спокойната благост утаила се постепенно, да мога да обичам живота, и всичко друго красиво. И там на брега на морето, .. до миди и камъни, ще почне да измива морето и моите спомени, и после ще отмие и ръцете, и натежалите длани, косите ми, и после .. ще е просто това омекнало, пусто, така както живота идва и взема обратно. Някой ден, ще седна на брега на морето, и ще ти напиша със пръсти по пясъка, тези две думи, прости като живота, .. "обичам те", когато слънцето изгрява.   (https://youtu.be/KrQV8nTCwqg)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...