2 нояб. 2008 г., 14:42

Когато стигнеш края на мечтите

1.3K 0 16

Когато стигнеш края на мечтите

и рухне твоят свят обезверен,

и празни и безмислени са дните,

когато на отчаянието си в плен...

Когато и надеждата си тръгне

и отчаянието ти обърне гръб, 

когато само страх ще те прегърне

и ще те остави после като стръв...

Когато няма път назад, а утре

те чака само днешният проблем,

когато плахо се събуждаш сутрин

и искаш да е спомен този ден...

Когато трябва само малка крачка

да стъпиш в бездната, да полетиш

и този свят жесток да те премачка,

като забравен вчерашен афиш...

Когато стигнеш края на мечтите...

   

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много!
  • Силен стих!Харесва ми!
  • Благодаря Ruba!
  • Когато стигнеш края на мечтите
    и в теб цари огромна празнина,
    вдигни очи нагоре към звездите
    със вяра - Господ прави чудеса!

    Бог никога не ни предава. Той единствен е верен докрай. И всяко изпитание има своя дълбок смисъл. Мечтите никога няма да свършат, ако пазим вярата си в Бог.
    Хареса ми твоя стих. Замисля. Често човек се чувства изгубен. Но всяка криза води към нещо добро.
    Поздрави!
  • Браво на теб,когато трябва да спреш за дъх,който ще ти е нужен за да полетиш отново с нови сили...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...