2 нояб. 2008 г., 14:42

Когато стигнеш края на мечтите

1.3K 0 16

Когато стигнеш края на мечтите

и рухне твоят свят обезверен,

и празни и безмислени са дните,

когато на отчаянието си в плен...

Когато и надеждата си тръгне

и отчаянието ти обърне гръб, 

когато само страх ще те прегърне

и ще те остави после като стръв...

Когато няма път назад, а утре

те чака само днешният проблем,

когато плахо се събуждаш сутрин

и искаш да е спомен този ден...

Когато трябва само малка крачка

да стъпиш в бездната, да полетиш

и този свят жесток да те премачка,

като забравен вчерашен афиш...

Когато стигнеш края на мечтите...

   

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много!
  • Силен стих!Харесва ми!
  • Благодаря Ruba!
  • Когато стигнеш края на мечтите
    и в теб цари огромна празнина,
    вдигни очи нагоре към звездите
    със вяра - Господ прави чудеса!

    Бог никога не ни предава. Той единствен е верен докрай. И всяко изпитание има своя дълбок смисъл. Мечтите никога няма да свършат, ако пазим вярата си в Бог.
    Хареса ми твоя стих. Замисля. Често човек се чувства изгубен. Но всяка криза води към нещо добро.
    Поздрави!
  • Браво на теб,когато трябва да спреш за дъх,който ще ти е нужен за да полетиш отново с нови сили...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...