Melany71 (Светла)
2 62

Nov 2, 2008, 2:42 PM

Когато стигнеш края на мечтите

Poetry » Other

1.3K 0 16

и рухне твоят свят обезверен,

и празни и безмислени са дните,

когато на отчаянието си в плен...

Когато и надеждата си тръгне

и отчаянието ти обърне гръб,

когато само страх ще те прегърне

и ще те остави после като стръв...

Когато няма път назад, а утре

те чака само днешният проблем,

когато плахо се събуждаш сутрин

и искаш да е спомен този ден...

Когато трябва само малка крачка

да стъпиш в бездната, да полетиш

и този свят жесток да те премачка,

като забравен вчерашен афиш...

Когато стигнеш края на мечтите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Melany71 (Светла)

Благодаря много!

2009-10-22T16:01:42+03:00
idi (Ин Вел)

Силен стих!Харесва ми!

2009-01-10T18:36:13+02:00
Melany71 (Светла)

Благодаря Ruba!

2008-11-11T10:48:28+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Когато стигнеш края на мечтите
и в теб цари огромна празнина,
вдигни очи нагоре към звездите
със вяра - Господ прави чудеса!

Бог никога не ни предава. Той единствен е верен докрай. И всяко изпитание има своя дълбок смисъл. Мечтите никога няма да свършат, ако пазим вярата си в Бог.
Хареса ми твоя стих. Замисля. Често човек се чувства изгубен. Но всяка криза води към нещо добро.
Поздрави!

2008-11-06T18:23:57+02:00
SULZOTVOREN (Михаил Михайлов)

Браво на теб,когато трябва да спреш за дъх,който ще ти е нужен за да полетиш отново с нови сили...

2008-11-05T21:59:32+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0