Когато стигнеш края на мечтите
и рухне твоят свят обезверен,
и празни и безмислени са дните,
когато на отчаянието си в плен...
Когато и надеждата си тръгне
и отчаянието ти обърне гръб,
когато само страх ще те прегърне
и ще те остави после като стръв...
Когато няма път назад, а утре
те чака само днешният проблем,
когато плахо се събуждаш сутрин
и искаш да е спомен този ден...
Когато трябва само малка крачка
да стъпиш в бездната, да полетиш
и този свят жесток да те премачка,
като забравен вчерашен афиш...
Когато стигнеш края на мечтите...
© Светла Всички права запазени