6 авг. 2009 г., 22:59

Когато съмне

957 0 3

Когато съмне

 

Когато съмне ще усетиш, че ме няма,

ще ме потърсиш с галеща ръка,

ще кажеш, че била съм аз измама,

че съм раздрала с нокти любовта.

 

Студено ще е, но не ме мрази,

не обвинявай другите за свойте грешки,

в душата ми отдавна все вали,

изгаряща за думи две човешки.

 

„Обичам те” да бе ми казал ти,

дори това да е било измама.

Сърцето ми измамено ще ти прости,

макар и в него да си жива рана.

 

И днес, когато тръгвам отчуждена,

изстрадала без ласки, пак сама

ще търся нейде обич споделена.

Не ме вини и не проклинай любовта,

 

че аз обичах те, но ето – съмна.

Ти нямаш нужда вече от жена,

която да те топли и обича,

а да не получава нищо тя.

 

Затуй, когато съмне, на раздяла

прошепнала бих тези две слова,

но няма смисъл – ти не ме обичаш...

Отивам си да търся любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хората на изкуството се отличават от останалите по това, че нещото, с което се занимават им помага да преодоляват по-лесно трудните моменти в живота си! Дерзай!
  • Благодаря
  • Мъдро решение! Поздрави за стиха!/6/

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...