Когато съмне
Когато съмне
Когато съмне ще усетиш, че ме няма,
ще ме потърсиш с галеща ръка,
ще кажеш, че била съм аз измама,
че съм раздрала с нокти любовта.
Студено ще е, но не ме мрази,
не обвинявай другите за свойте грешки,
в душата ми отдавна все вали,
изгаряща за думи две човешки.
„Обичам те” да бе ми казал ти,
дори това да е било измама.
Сърцето ми измамено ще ти прости,
макар и в него да си жива рана.
И днес, когато тръгвам отчуждена,
изстрадала без ласки, пак сама
ще търся нейде обич споделена.
Не ме вини и не проклинай любовта,
че аз обичах те, но ето – съмна.
Ти нямаш нужда вече от жена,
която да те топли и обича,
а да не получава нищо тя.
Затуй, когато съмне, на раздяла
прошепнала бих тези две слова,
но няма смисъл – ти не ме обичаш...
Отивам си да търся любовта.
© Кристина All rights reserved.
