Когато те обичам...
и тъмните нюанси избледняват
от дните ми,
горещо е, мълчим
и се опитваме да се удавим
във другия останал още миг
полепнала по устните наслада,
в душите ни набъбва като вик
страхът, че утре няма да сме двама.
А ти чертаеш с кичури коса
лицето ми, което ще целунеш
в индигото, приплъзва се нощта,
а толкова е рано за сбогуване.
Когато те обичам, не боли,
чертая с пръсти устните ти в мрака
и тази обич някак не тежи,
защото не помислих да я чакам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лулу Все права защищены
