Когато ти е тежко на душата
Когато ти е тежко на душата
или пък някой Гад те наскърби,
вземи си раницата и иди във планината
и хубавичко го напсувай ти.
Първично е, но влез във пещерата.
И там, сред тишина подземна,
вълшебна, като музиката на Орфей,
се остави да те отпусне самотата...
На воля там лудувай и бесней,
можеш там да викаш, да крещиш,
ала да правиш пакости - недей.
Внимавай много, там да не рушиш!
Защото сталактита расте бавно.
Със сантиметър на столетие. И повече дори.
И счупиш ли го - ще те бия много.
И във... потайно място ще си го садиш.
И с прилепите ти не се бъзикай,
че са доносници и ще те издадат.
Веднъж запалил беше някакъв пред входа
на пещерата огън. И измряха много.
Но гръм в последствие удари.
Компютърът му изгоря.
И дъщеря му малолетната - забременя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
