Когато ти е тежко на душата

Aug 25, 2017, 10:57 PM

Poetry » Humour, Other

791 2 3

или пък някой Гад те наскърби,

вземи си раницата и иди във планината

и хубавичко го напсувай ти.

Първично е, но влез във пещерата.

И там, сред тишина подземна,

вълшебна, като музиката на Орфей,

се остави да те отпусне самотата...

На воля там лудувай и бесней,

можеш там да викаш, да крещиш,

ала да правиш пакости - недей.

Внимавай много, там да не рушиш!

Защото сталактита расте бавно.

Със сантиметър на столетие. И повече дори.

И счупиш ли го - ще те бия много.

И във... потайно място ще си го садиш.

И с прилепите ти не се бъзикай,

че са доносници и ще те издадат.

Веднъж запалил беше някакъв пред входа

на пещерата огън. И измряха много.

Но гръм в последствие удари.

Компютърът му изгоря.

И дъщеря му малолетната - забременя.

Посветено на всички, които работят по опазване на подземните богатства на България.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-08-26T20:52:45+03:00

И на мен допадна посланието и стиха ти, Ангел! Споделям предишните коментари. Поздрави!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-08-26T12:46:29+03:00

Да, сред природата можеш да си на воля себе си, но и да я пазиш ревностно също трябва. Поздрав от мен!!!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-26T07:07:57+03:00

Посланието е сериозно и го приемам, но стихът ме усмихна. За тази усмивка благодаря! Поздрав!