24 ago 2009, 13:33

Когато ти си замина 

  Poesía
625 0 7

От очите ми вееше хлад и презрение,

в косите ми се оплиташе вятъра,

а от роклята ми капеше дъжд,

 

когато ти си замина.

 

Една капчица дъжд се вледени от дъха ми

и влезе в окото.

Пътят й до сърцето бе кратък.

Нощта ме скри в тъмнината си –

даде ми черна закрила.

Аз й дадох душата си.

 

Когато ти си замина.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??