От очите ми вееше хлад и презрение,
в косите ми се оплиташе вятъра,
а от роклята ми капеше дъжд,
когато ти си замина.
Една капчица дъжд се вледени от дъха ми
и влезе в окото.
Пътят й до сърцето бе кратък.
Нощта ме скри в тъмнината си –
даде ми черна закрила.
Аз й дадох душата си.
Когато ти си замина.
© Веселка Пенова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
