8 сент. 2010 г., 00:10

Когато ти спиш...

1.4K 0 4

Когато ти спиш,
аз те наблюдавам.
Опитвам се да запомня
всяка твоя въздишка,
колкото и кратка да е тя.
Цялата ти красота
се разкрива на лунната светлина.
Докато ти спиш,
аз не успявам да затворя очи дори.
Страх ли е да не те изгубя,
или просто е грях да затворя очи
пред такова великолепие.
Когато ти спиш,
аз те пазя,
защото не бих си простила, ако ти се случи нещо,
дори в съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аннабел Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...