Когато ти спиш,
аз те наблюдавам.
Опитвам се да запомня
всяка твоя въздишка,
колкото и кратка да е тя.
Цялата ти красота
се разкрива на лунната светлина.
Докато ти спиш,
аз не успявам да затворя очи дори.
Страх ли е да не те изгубя,
или просто е грях да затворя очи
пред такова великолепие.
Когато ти спиш,
аз те пазя,
защото не бих си простила, ако ти се случи нещо,
дори в съня.
© Аннабел Енчева Все права защищены