Когато тишината заговори

11 июл. 2009 г., 23:31

Поэзия » Любовная

561 0 2

Когато в тишината до прозореца застана
и вятърът косите ми назад разпръсне,
аз слушам на щурците песента
и се взирам в тъжната луна.

Вятърът тъй нежно косите ми гали,
луната осветява моите черти
и с поглед тъжен ми разказва
влюбените колко много ги боли.

Но тя не знае, че и моето сърце обича,
а то скърби само за един човек.
Човекът, който също ме обича,
но замина много надалеч.

Така, увлечена в своите истории,
цяла нощ луната ми говори,
а аз гледам неспирно сълзите ù -
в тях се отразяват твоите очи.

И винаги, докато се обичат хората,
над моя прозорец луната ще бди,
ще ми разказва тъжни истории,
а аз ще виждам твоите очи.

Когато тишината заговори

Свързани произведения

Комментарии

Предложения