n0_h0p3 (Добринка Тосева)
5 0
11.07.2009 г., 23:31 ч.

Когато тишината заговори 

  Поезия » Любовна
546 0 2

Когато в тишината до прозореца застана
и вятърът косите ми назад разпръсне,
аз слушам на щурците песента
и се взирам в тъжната луна.


Вятърът тъй нежно косите ми гали,
луната осветява моите черти
и с поглед тъжен ми разказва
влюбените колко много ги боли.


Но тя не знае, че и моето сърце обича,
а то скърби само за един човек.
Човекът, който също ме обича,
но замина много надалеч.

Така, увлечена в своите истории,
цяла нощ луната ми говори,
а аз гледам неспирно сълзите ù -
в тях се отразяват твоите очи.


И винаги, докато се обичат хората,
над моя прозорец луната ще бди,
ще ми разказва тъжни истории,
а аз ще виждам твоите очи.

© Добринка Тосева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??