Когато тръгнахме към края
500
0
0
когато тръгнахме към края
бяхме влюбени с нея,
винаги гледахме се в очи
и вървяхме без времето да пречи,
на пътните ни маркировки
мисли и телесни дресировки,
в пътуващата бърза сладост
аз съм върнатият гост,
човек пътуващ към началото
когато близо повече от всякога е тялото,
като спомени в една посока
реалност видима от два облака,
началото ли придърпва нас
или ние него викаме,
чувам може би следващият глас
отвеждащ ме и от дъжда който чакаме.
Рашко Ив. Марков
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рашко Иванов Марков Все права защищены
