5 нояб. 2009 г., 15:08

Когато уморени 

  Поэзия » Другая
451 0 5

Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;

 

когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;

 

тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;

 

тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??