Когато уморени
Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;
когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;
тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;
тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
